Черупки на морски школки и полжави. Телото на мекотелите е покриено со еднослоен епител, богат со жлездени клетки кои лачат лигава материја.

Повечето двучерупчести имат чифт големи хриле, разположени в мантийната си кухина. Тези хриле позволяват на двучерупчестите животни да извличат кислород от водата (за да дишат) и да улавят храната; вода, богата на кислород и микроорганизми, се вкарва в кухината на мантията и се измива през хрилете.

Двукрилите са наречени така заради сдвоените си черупки. Черупките на двучерупчетата се състоят от две половини, огледални изображения една на друга, които са съединени в единия край от гъвкава панта. Всяка половина е асиметрична и закръглена, така че когато е затворена срещу противоположното си число, това образува куполно пространство близо до шарнирния ръб на черупката, което побира по-голямата част от тялото на двучерупчестата и се стеснява към ръба на черупката, която се отваря.

Месото им е с висока хранителна стойност и качество. То е с висок дял на протеини, минерали и витамини, а също така е с много ниско съдържание на мазнини.

Мекотелите, които се намират на ръба на изчезване, притежават общи черти. Това са късното настъпване на полова зрялост, относително дълга продължителност на живота, ниска плодовитост, ограничен ареал и специфична среда на местообитание.

Докато изпълзява на пясъка, се оцветява в сходна отсянка на тъмносиво. Тръгва ли си? Не. Поставя няколко от пипалата си на пясъка, а останалите – над черупката. С едно движение обръща черупката обратно и плавно се вмъква вътре. Не искаш да го безпокоиш повече и се готвиш да отплуваш, когато забелязваш леко движение. Животното е изхвърлило реактивна струя вода, почиствайки пясъка под мидата. Сега има малка пролука между черупката и морското дъно. В тази пролука отново се появяват очи. Приближаваш маската си и за момент се втренчвате един в друг.

Anytime you click a url to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote with your browser's search results, it will eventually show the modern Wikiwand interface.

Октоподите могат да се открият от тропиците до полюсите, от кораловите рифове до пясъчните наноси, от плитките лагуни до бездните. Или поне могат, ако ги забележиш.

школките кои се припособиле да можат да се кријат и живеат во меки подлоги на слатките или солените води.

полжавите се најголема и најразновидна група мекотели. Главата им е добро развиена, стапалото е широко и рамно, а черупката има спирален мекотели облик.

Повеќето остануваат во седиментите на дното на водните тела, иако неколку - како што се цефалоподите - слободно пливаат.

Тази категория е скрита и не се показва в страниците, включени в нея, освен ако не е избрана опцията „Показване на скритите категории“ в потребителските настройки.

Хабитат: Сухоземни и водни местообитания на всеки континент и океан в света

Нещо повече – нервните системи изискват доста енергия за функционирането си и могат да еволюират до големи размери само ако ползите надвишават разходите. Така че какво става тук?